Здравейте, пийняци! 🍻 И привет, пътешественици! 🧗🏻

Майна! Може ли рейсотранспорта да е толкоз ТЪП, бе!

Тръгваме с Тедито от Фарго, наще… да хванем 10. Нда… ша фанем, ама дедовия!

Решихме, че ще ходим на Jägerhof, ‘щото нали сме от “гулямуту дубролтру”. Муувит казва, че рейса идва след 15 минутки, масовия градски транспорт се обажда, че ще е след 40, а пък таблото… еми таблото даже не беше чувало за този рейс… Какво е това 10, яде ли се? В крайна сметка 10 не дойде, явно е в отпуск и си хванахме 66. Лангър-мангър, стигнамхе до село Тракия и какво да видим. Тая бирария в неделя - почивен ден, в 12 на обяд, в последния топъл ден - пълна! Гледам и не вярвам на ушите си… Обиколихме малко налеу-надесну, няма празно, бе! Та отидохме да си измием ръцете, поне… и да пием една студена вода от тоалетната, белким некой реши да стане. Ама не. ОБАЧЕ! Васко не се отаказва! Той е дошъл да пие БИРА! И ЩЕ ПИЕ БИРА!! Намерихме едни скрити щъркели и седнахме. ОООХ кеф. Гледам на масата - ОКТОБЕРФЕСТ. АААШКУЛСУН ОЩЕ ПО-ГОЛЕМ КЕФ!! Поръчахме си тяхната модерна октомврийска бира и малко баварски вкуснотийки. Разядка с претцел и праз, както и вурстчета с топено Миринье. Мали, мали - много фффкусно. Наплющяхме се и решихме, че като си ходим, ще си вземем и бира с нас. То не може само с една, пък от селото път ни чака до вкъщи. Поръчахме си 6 шишенценца, ама НЯМА! Някой ги ИЗПИЛ, не го е срам… Еми кво да се прави…

“ДАЙ ЕДНА ДВУЛИТРОВКА ТУКА!”
- az - 15.10.23

И си взехме две малки сладки шишенцецненца с щастие - МЕД!

Тръгнахме пак да гоним вятъра… а, таковата, рейса. Обаче като обърнахме джобовите, ми ние нямаме пари даже и да се усмихнем! Еби му *. И ся к’во? Да тегля за бакшиш? Да тегля за рейс? пфф… г’лейте си рал’тата. Нищо няяя тегла! Айде пеш.. то от селото до вкъщи малко 6 километра 🫠 ама решихме, че ще ги минем, КАК НЯМА! Ще си избием бирата. И Тръгнахме…

Решихме, че през Лаута ще е по сенчесто и минахме оттам. Един дядо се изхрачи и докато се храчеше, почти се изсипа от пейката си, но нищо по-интересно. А и едни деца щяха да ни блъснат с колелата си… после едни тротинеткаджии… после еди пръжоли ми пекат и щях да ида да им еб… абе минахме парка.

Вървим, върврим… вървим.. Магарето от шрек пита “стигахме ли” - НЕ! То тоя кичух се не вижда… И накрая седнахме на една пейка, кво да прайм.. и тук пуснах заветната снимка:

Починахме няколко минути и после НАГЛИТЕ МИ РОДИТЕЛИ МИ ПРАЩАТ Т’ВА:

ЕХ, КАТ ЗЕМА ЕДНО ДРЪВО… не, бе, шегувам се. Щеше ми се и аз там да си докъркам, но бях зает да правя пилигримски поход към вкъщи и да си събирам краката от пътя.. Тръгнахме

Минахме под некви мостове и после над некви мостове. Видяхм мастърпийси кат туй:

Много яко име за дебел дилър. Ако почна да продавам - заплювам си го. ©™ !!!!

После горе имаше як графит, с който много си мязахми!

Ндаа.. След тва вече нищо не помня. Много зор - направо ЕГАТИ зора! Ама се прибрахме де, биричката се изстудява във фризера, аз си пиша блогчето, теди си гледа тикток. Живота е хубав. А на Стамболова ПРАЗНО НЕМА!

Наздраве!
Неграмотният Васко
15.10.2023