Здравейте, пийняци! 🍻 И привет, пътешественици! 🧗🏻

Тази история ще започне като разказ, но не знам как ще свърши, понеже ЕлинПелинските ми способности не са безгранични. И тъй … (insert magic sound of remembering 🎶🎻)

Беше хладна, полуесенна, 25-градусова нощ във Филибето. Хладна за жените, топла за мъжете - “най-хубавото” време. Измъченият faslin тъкмо приключваше своя тежък и последен за седмицата работен ден в четвъртък. Все пак той е решил да си пийне този ден и няма как да работи в петък. А пък и семейство kosta имаше гости този ден, далечни Хасковски гости, дошли за уикенда да си отпочинат от монотонното ежедневие.

Гостите тъкмо бяха пристигнали, когато Фаско си затваряше лаптопа и тепърва изпускаше парата през ушите си от тоновете код, които беше изписал през деня, за да може да си приключи задачите по-рано тази седмица и да не го удра понеделника като парен чук (пак го удари). Всички се поздравиха и после се облякоха за една вечер в един сравнително спокоен през делниците бар. Запалиха белите маратонки и тръгнаха към центъра на бивш Тримонциум (с рейса).

Автобусът, както се очакваше, имаше точно обособено време на пристигане в интервал от след 1 минута до след един час. Изобщо не беше плаващо. За щастие на близо 10-та минута нашите герои видяха бавно приближаващата се, пръскаща се по шевовете, монолитна ЕДИНИЦИЦА, на която индийски влак с пътници по покрива би завидял. Тримката все пак успяха да се натъпчат без помощта на тъпкач от Японското метро и автобусчето бавно закрета по Кичук-Парижанските булеварди с по 1.5 лента в посока. Бавно не защото мощната ЕДИНИЦА с над 1000 коня зад капака не можеше да вдигне нормална скорост от огромното тегло на пътниците, не… Просто беше 17 часа.

Пътят, разбира се, бе доста спокоен… трафик до където ти око вижда, че и след това. В трилентовите пътища се обособявахе 4+ колони от коли. Ако можеха и на два етажа да бъдат - щяха. Но това нямаше как да забави нашите герои, няма как някакъв си Пловдивски час пик да ги забави! /снимка на сити скайлайнс с трафик/

След известно време, което не бе толкова известно колко е, те успяха да пристигнат на най-централната спирка в града и слязоха от движещата се сауна, пълна с кашлящи граждани. Първата спирка преди приятното попийване вечерта беше корейския магазин , намиращ се в близост до спирката.

Тъй като Фаслин (алкохолик, 23) бе изпил корейските алкохолни напитки (Соджу, зелена ябълка), които бе закупил за Сузи (гост, 22, Хасково), заедно с Теодора (бъдеща жена, 23), желаеше да и закупи пак (Соджду, хич не щеше) от магазина (корейския, на пътя, в кеш). В магазина, пълен с хора (българи, а не корейци), обаче той (необичайно зарадвам) не успя да го открие (Соджуто, скъпото) и се почувства зле (и дебел, но финансово стабилен), че е изпил единственото (не е единственото нещо, което е пил), което бе закупил. В крайна сметка от магазина те излязоха с топки сладолед (Мочи, замръзнало), зрънчо (твърдо, скаридено, миризливо) и корейско вино (оранжево, от синя слива, 350 милиграма, 20 градуса). Фаслин (105 килограма, програмист) опита 2 топки (не човешки) с вкус на тахан (слънчогелдов, сив) и ягода (горска, розова). Теодора (сладка, дизайнерка) опита 2 топки (не на Фаслин) с ванилия (дива) и матча (има вкус на трева). Сузан (османка, бубарка), опита също 2 топки (не футболни, без свинско) с шоколад (кафяв) и българска кръв (възрожденска). След като изплюскаха сладоледа, тримата мускетари се запътиха към Ел густо , за да хапнат.

(insert broken record sound 💿🎙️)

Малко ми омръзна да разказвам приказки, пък и довършвам този блог няколко седмици по-късно, така че хард-диска ми вече е започнал да фрагментира.

Та така, закупихме си храна от Ел Густо. Аз, разбира се, нищо не си взех, понеже момичетата отново прекалиха с количеството храна и си знаех, че ще трябва да я доям 😈. Нямаше нищо общо с това, че нямах пукнат лев…

Храната беше пълнен картоф с масло, сирене и подправки. Не беше голям и с много салати като на морето, но пак беше вкусен. По-скоро да кажа вкусни, защото бяха три малки картофчета в кутия, а не един голям партак .

След като се наядохме, султан Сузан изкара от корейската си чанта един сок - доста шашав. Бутилката беше стъклена и нямаше капачка. Вместо това отгоре имаше едно стъклено топче, което трябва да натиснеш с една тапичка и да го изтреляш вътре с мощността на хиляда Беенвета и газирания сок да ти изригне в очите. Експириънс 10/10. После естествено не може и да го затовориш, затова трябва да се изпие цялото.

И най-накрая дойде времето да влезем във въпросното фарго. Атмосферата, както винаги, беше прекрасна и спокойна, чак някой път да ти се доспи. За мое съжаление масите отвън вече ги нямаше и всичко беше само с щъркели. Но аз не съм посещавал това заведение от втората балканска, така че сигурно не е новост това.

Закупих си нещо, което никога не сте очаквали, че ще си купя, а именно бира. Теди реши, че ще пие лимонада от смокиня 🤢 с ромче 🥃, а почетния член на султанския диван се засити с лимонада от малини. Горещо препоръчвам лимонадите там, бтв. От както за пръв път стъпих там 10 клас си ги правят така и са много вкусни. И добре вървят с повечето твърди питиета, които барът предлага.

Настанихме се на терасата с гледка към градската градина. Аз бях доста жаден от храните, затова бързо смених първата бира с втора. ХХ хромозимите не пиеха толкова бързо.

След като се наприказвахме и вече нямаше за какво да си говорим, понеже не се харесваме много, открихме друг начин за забавление. От мол Марково тепе си бях закупил една джобна игра - Three Clues , която е част от по-голяма колекция мини игрички с карти. На английски са и струват до 5лв. (ако се купи цялата кутия май излизат по 2лв.). Другите игри бяха за събитя, явно тези без събития бяха изкупени. Но тъй като ние не сме много вещи в това да помним събитя, особено някакви чуждестранни (кой ти учи световна история, пфф), взехме само тази игричка. (Така де, другите не са, аз съм си вундеркинд ).

Та въпросната игричка има 50 карти, на всяка от които е изписан някакъв обект и 3 улики за него. Обектът може да е храна, място, човек и сие. Първата улика обикновено е доста обширна, втората е леко по стесняваща кръга, а третата вече направо си назовава обекта. Ако човек познае от първата, взима 3 точки, ако познае от втората - 2, а от третата - 1. Играе се докато не свършат картите и хората се редуват да си четат улики един на друг.

За съжаление обаче играта си е кратка, все пак е джобно изданийце. Вкъщи имахме още игрички, но само тази си бях забравил в чантата, за щастие. След като приключихме с картите, някакси успяхме да си съчиним още теми за разговор. Барът неусетно се беше напълнил, печките бяха пуснати, аз си отпуших още една биричка, а жената - още едно ромче. Сузи се задоволи с едната си лимонада. Лека полека вечерта си напредваше и скоро се наложи да тръгнем към най-хубави бар - вкъщи, където щяхме да се насладим на безкрай напитки и още игрички с карти като тази: Black Stories 4

Благодаря, че бехти с мен на туй събитий. Елати пак!

Наздраве!
Неграмотният Васко
19.10.2023