Здравейте, пийняци! 🍻 И привет, пътешественици! 🧗🏻

Елате с нас на екопътека Бяла Река.

Едно красиво място за разходки, пикници или пък яки барбекюта, където може да откараш цял ден. Да се селфиш на воля и да си направиш много страхотни спомени! Е, и ест. да изплющиш едно две кифтета и да изчаткаш една студена бира, уе, майна! ДАЙ МУ МАНЯК!

Къде?

Екопътеката се намира в близост до град Калофер (ако не знаеш кой е този град си пренареди ценностите) като самият път започва още от града. За съжаление обаче не е от най-поддържаните и в 90% от времето асфалтът липсва. Точно като в Пловдив. Така че ви съветвам да оставите Майбаха вкъщи и да идвате с ръждясалия голф, точно както аз направих.

Как?

Чакълестият участък до началото на пътеката е около 5-6 километра, като ако решите, че ви е твърде калдаръмест, може във всеки един момент да биете спирачките, да хвърлите колата в храстите и да продължите пеш. Но имайки предвид колко “равна” може да бъде пътеката на моменти ви съветвам да го изминете с колата до край, ако искате после да си усещате краката. И много важно, никъде по маршрута няма обхват, така че на забравяйте да предупредите мама, преди да е организирала търсене с националната гвардия.

Точно преди началото на пътеката ще видите ресторант с паркинг, където може да оставите Голфа да капе масло и да се подкрепите преди изкачването. Местенцето е красиво и просторно, с поляна, където може да пуснете децата да се гонят с кучетата. Кухнята предлага скара, пърленки, таратори, картофи и много бири мири. Може хубаво да се нагъчите, но не прекалявайте, че тази храна ще трябва да я качвате с вас после. Яжте и пийте тука, щото горе кръчми няма.

Тръгвайки надолу след ресторанта ще видите първите красиви мостчета и може би един камион, който гази в реката, но това не са част от експонатите на пътеката. Разбира се, това не ви пречи да покифлеете и да си направите фотосесия.

Преджапвайки през калта по-напред ще видите и арката “Екопътека бяла Река”, която маркира началото на вашето приключение. До нея има и карта, който указва накъде да ходим и какво може да видим по нашия път. Хващаме надясно от арката, защото така сочат знаците, а на кормуването са ни учили, че се кара по стрелките. Съветвам ви да не хващате да я въртите наобратно, понеже маршрутът е стръмен в обратната посока и ще ви е по-лесно да го катерите, отколкото да го слизате.

Напред ви очакват серия от мостчета, върху които всеки един фотограф и дрон пилот би пуснал лиги. Вият се красиво един над друг и ви качват по-близо до хубавата гледка. И моля да внимавате, на някои от мостчетата изрично е изписано да се минават по един, затова не заставайте цялото стадо за снимки върху тях, че да идете у реката.

Ако сте успели да оцелеете, ще стигнете до едно открито място, което ние наричахме просто “големия камък”. Оттам може да се видят много от мостчетата, които сте минали или ще минете. За съжаление при нас имаше 350 човека на платформата и към 5 драги колеги дрон пилоти, така че спряхме да починем по сянката на табелата. Тук и за пръв път пуснахме дрончо да тичка в небесата. И един съвет към всички млади дами. Ако решите да си мерите сили с дрочно кой ще бие по силни шамари, да знаете, че витлата им ще спечелят.

След една медицинска интервенция и една реклама на branichai по-късно тръгнахме да катерим високите мостове. Леко беше хлъзгаво и стръмно, така че ако решите да тръгнете с изтърканите си адидаски нагоре, ви съветвам да преосмислите този ваш избор. Вземете си хубави обувки с грайфер и не се лигавете като нас. Качите ли се горе обаче гледката си заслужава и може да се нащракате хубаво. Някой да ми каже какво е това паяче.

След красивата гледка и множеството гъби, които снимахме е ред на най-хубавото, според мен, място от пътеката - сенчестата беседка под моста до реката. Тук може да седнете на студените камъни, да свалите раниците от потните си гърбове и хубаво да изстинете като хората … а пардон, да починете като хората. Ако си носите хапване, може да го консумирате тук, или пък ако си носите хеликоптер, да го пуснете да си поиграе в реката. Починете добре тук, защото после дупе да ви е яко, ще качвате 100 метра стръмни стълби.

Маршрута след стълбичките е много приятен и равен и добре, че е, понеже краката ви най-вероятно ще треперят в До Ре Ми Фа Сол Ла на този етап. Ще се срещнете с няколко информационни табели, пред които може да изкарате вътрешното си дете и да се правите на кълвач. маршрутът ще ви закара отново до арката, където ще приключи и вашият преход по Екопътека бяла река.

Накрая ще ви останат спомени от една изморителна, но хубава разходка и ще се приберете да спите като пън. Благодаря ви че изгледахте моето подобие на травел влог, довиждане и до нови срещи.

Наздраве!
Неграмотният Васко
15.06.2024