Здравейте, пийняци! 🍻 И привет, пътешественици! 🧗🏻

За мен не бе много наздраве, наказан бях от закона… И нямам предвид, че бях зад рештките (ирония - vasko hits the BARS), не, не… просто шофирах. А всички знаем колко примерно момче съм. Никога не правя drink & drive. Та да си почна историйката.

С Теди направихме почти спонтанна уговорка с Пако Бохосян да го поситим в София. Почти спонтанна бе, защото до последно се чудехме там ли да спим, да не спим ли, кой ден да идем и тъ. нъ. В крайна сметка в ранната неделна утрин (10ч) се емнахме на “Синия звяр” и тръгнахме да захождаме да потегляме. “Синия звяр” обаче не беше много син… да не кажа, че направо си беше сиФ. Толкова беше мръсен милия, през прозорците се не виждаше, дръжките бяха потънали в прах, на покрива имаше покривало от листа, а пък по дупките в калниците 2 семейства катерици се биеха за територия… Излишно е да казвам, че едно от тези не е вярно… Кви ти паднали листа в началото на есента…

Първата ни спирка бе омивалника, оп, пардон, автомивката, за да се почувства колата отново на 22. Хванах аз пистолета и започнах да жуля и да жуля, и да жуляяя… А, бе… не падат тез лай*а. Поне се видя, че е синя де. Тръгнах с мръсна газ (pun intended), без да чакам да изсъхне и се устремих право към газ станцията, която беше на 10 метра. Тя Бората и с 20 км/ч звучи все едно е с 200, така че… мръсна си бе газта.

Заредихме до горе, което по чудо се оказа само 16 литра. Явно си е имала доста. Купих си и първата напитка за деня - мега, гига прашасал HELL©®℗™℠☣︎♲ Energy☂︎ с кафе и солен карамел. Явно само аз ги купувам тея в тази бензиностанция, понеже дупката от последното кенче, което закупих преди 2 месеца, все още си стоеше измежду другите.

Платих един Стамболов и се запътихме към София…

Пристигнахме в столицата точно в 2023-10-8T11:13:18Z, ама после трябваше да шофираме вътре в нея, така че не е много точно. Успяхме някакси да оцелеем в заплетената мрежа от бързи и бавни пътища-спагети и стигнахме до заветната квартира на г-н Boch`cho`seun. Зоната бе зелена, но за щастие не работи в неделя. Не като някои други зелени зони в някои други градове!

Ще спра да дрънкам как сме се разхождали и ще мина направо на пийнито.

Няма да лъжа, спеше ми се. Вече минаваше обяд, но аз биричка не можех да си взема, затова първата спирка ни беше Starbucks©. Е, техинчески първата спирка бе бирения магазин до Старбъкс, нали съм супер мазохист и реших, с целия си акъл, че ще вляза да си купя бирена чаша…насред всички бирички. Ми не си взех чаша. Влязохме в Барстъкс. Там, както винаги, миришеше на сезонния аромат - тиква и имаше 15 хиляди хора с макбуци, които седяха и просто си говореха. Но всички знаем, че не може да седнеш в БарСтъкс без да имаш поне 3 устройства на Apple. За къф са мислиш да седаш без тех, ве, беден калъф?!?!. Ми не седнахме, изчахаме кафето и потеглихме към първата си дестинация…

Карамелентото ми ✨ФрАпУчИнО✨ 🌈🦄 се топеше бавно в потната БарСтъкска чашка, но аз не му давах шанс да се разтопи напълно, защото го смучех бързо и сладко, и страстно… кафето, бе! Накрая ми замръзна орган, който не мислех, че имам, а именно мозъкът ми. За жалост 500мл кафе свършиха за няма и 5 минути и трябваше да продължа да се нося без никаква напитка.

Вървяхме пеш из странно празните столичански улички, приказвайки си глупости и пиейки кафе на крак. В една от тях се натъкнахме на второто нещо, което ме накара да съжалявам, че съм с кола и че вече не е вечер.

Това е дестинация, която определено ще си заслужи блога някой ден, но не и днес. Не че нямаше да ми е забавно да карам на 3 ракии, даже много, особено с тези тирове по магистралата… Но за съжаление българската (а и не само) полиция не ми го позволява… Продължихме напред.

По принцип си търсехме място, което ни е близо до сърцето. Нещо капаноподобно, където ще може да се оптуснем и да си приказваме за живота, как е изминал за всеки, кой какво е постигнал и най-вече - какво не. В София сигурно е пълно с такива места, но ние майните няма как да ги знаем, затова помолихме Пак’хо БокКонСянк да ни заведе в някое.

Той каза цитирам:

“ШШ, еее, братленца, айде да му зададем на хипстерията, уехеее” - Пако Бохосян, 8.10.23

и аз в главата си бях като:

console.log('Ко каза? Ко?!')

И тъй като няхаме представа какво е това и какво да очакваме, той просто тръгна да ни води към едно място с доста странно име - Клуб за Естетическо Възпитание на Артиста или на кратко К.Е.В.А.

Доста неочаквано място за мен, място, което ако мина покрай него, най-вероятно никиога няма да разбера, че е това, което е…Еба*ти мисълта.

В една висока сграда се помещава една дупка. В тази една дупка се помещава една голяма метална врата - отворена. След тази врата - постери, бурета и фенери с горящи крушки. Не че горяха, но такъв бе ефекта, бе! След това - масички, всяко от тях с различни столове и плотове. Отгоре висят най-различни навеси, барът - отляво, видно бивша оранжерия, вътре с много и различни флори и може би фауни. Отпред - помещение, навярно друг бар с кухня, а вътре още просторни и арт стаи, в които можеше да се седне. Над нас - skyscape от недовършени или порутени архитектурни извращения…

Седнахме на една малка метална кръгла маса, леко покрита с наскоро изпуснат тютюн. Беше точно на ъгъла и подухваше слабо. Тъй като вътрезаведейното пространство е под формата на буквата L, ставаше доста голямо течение. Ние си порчахме малко пийване, докато около нас се разхождаше едно кученце.

Менюто е доста разнообразно, макар че не можах да опитам нищо от хубавото. Пакьо БьоКьоСьон си поръчка скинос сауър (на англ: не-знам-как-се-пише sour), аз си поръчках безалкохолна Стела (на фр: Stella Artois, мн букви), имаше вкус на боб с фасул, а Тединка си поръчка една домашна лимонадка или чай, едно от двете (на Español: azulejo). И трите неща бяха много вкусни и излязоха към 25 лв. Има и хапванка, но не е засищане, а по скоро за мезе.

Дойде и забавният момент в който пиенето трябва да излезе… Пако си отиде все едно си мислеше, че ние знаем къде е кенефа в тоя лабиринт…и трябваше да питам персонала. Пича ми го обясни супер яко:

влизаш вътре и има едни стълби, тоалетната е или нагоре, или надолу - nepoznat pich ot zavedenie 8.10.23

!?!?

Първо реших, че и той не знае къде е. Ама как ще не знае, нали тука работи? Да не се е надрусал, щото някъде оттам се върщаше… Накрая май се оказа, че има и горе и долу. Баси богатата работа. Избрахме надолу.

Мястото беше нашарено и налепено със стикери абсолютно навсякъде, тоалетние не бяха за хора над 1800мм, доста нисък таван на мазата. Складовете също бяха там, нестопанисвани, но тъй като много ми се правеше номер 1, не се изкуших да любопитствувам какво има там.

ИМАШЕ РОЗОВА МИВКА! Е, и зелена имаше, но имаше и РОЗОВА! мн яко 10/10

След тази интервенция се наложи да напуснем КЕВА и да продължим с хайманосването си по столичанските улички. Мерси ти КЕВА, някой път трябва да се върна, за да опитам от вечерната ти атмосфера и най-вече от вечерния ти алкохол!

Мерси, моля!

Наздраве!
Неграмотният Васко
08.10.2023