Здравейте, пийняци! 🍻 И привет, пътешественици! 🧗🏻

Тази история ще я разкажа с кеф, но ще се опитам и да запазя сериозност, понеже мястото е доста изискано. Е ще я запазя, поне докато изпълнителят не загуби своята. Какво означава това? Ще разберете скоро.

И така … (insert magic sound of remembering 🎶🎻)

Беше хладна октомврийска нощ. Цял ден не бяхме правили почти нищо, за да може да се чувстваме бодри за дългоочакваната вечер. Бяхме си приготвили официалните дрешки и само чакахме да ги облечем. За пръв път щях да се облека така и да излялза навън сред хората. Обикновено нося широка тениска и удобен анцуг, а не прилеплнали панталони, риза, елек… Но днес беше различен ден, щяхме да ходим на най-изискания бар в Пловдив.

Часът удари 8, когато ние запалихме черешовото Сузуки и се упитхме към центъра. Трафик нямаше много, но за сметка на това нямаше и парко места. Обиколихме околко градската градина и улиците след Фарго, докато накрая не си намерихе местенце, което един голям джип напускаше, по нагорнището, точно след кино Космос. Там имахме случайна среща с едни сладурчета…

След като им се нарадвахме, бяхме длъжни да продължим напред към някое учреждение за набавяне на хранителни вещества. Все пак имаше шанс да стоим до 4 часа сутринта и нямаше как да издържим без ядене. Взехме си шаурма и дюнер от ориентала, точно под North Star .

Вкусната храна бе последвана от обаждането на Радко, който ни даде координате на срещата ни - копчетата , където щяха да ни чакат и Сиракови. Но тъй като ние вече бяхме там се наложи малко да поизчакаме.

Когато всички пристигнаха започнахме да си търсим място, където да “загреем”. Първо се опитахме в Temple bar , но за съжаление там беше претъпкано, а температурата удряще 200 градуса. А и без резервация в събота вечер щеше да е трудно да си намерим място. Затова заложихме на сигурно и веднаха подпалихме към нашия втори дом - бар Fabric

Загряхме с няколко бирички и коктейлчера. Този бар също беше пълен, но понеже сме връзкари, успяхме да се настаним някъде, където няма да пукнем от жега. Разказвахме си за живота и какво сме правили в месеците, в които не сме се виждали. Стояхме там до 23, след което подпалихме към хотел Тримонциум, на върха на който се намираше нашата крайна дестинация за вечерта.

И там горе, прозорците където се лее лилава светлина, се намира нашето барченце. Асансьора на хотела ни вкара дирактно в бара, където ни посрещна хостесата. Настанихме се на масата, където ни чакаха удобни и тематични, кожени кресла, стабилна светеща стъкнлена маса с кожена обвивка и една бутлка джеймисън, съдбата на която, обаче, бе да бъде заменена от бутилка Чивас - 12-ка! Ох, мед. Сипхаме си, дадохме си наздраве и зачакахме изпълнителите да започнат. В този ден участе имаше и Пламен Бонев от “Гласът на България” ✌️.

Преди излизането на изпълнителя, бендът и неговите певци, (чиито имена не можах да открия, но открия ли ги , ще ъпдейтна това) подгряха публиката добре. Напитките си вървяха, танците започваха и настроението беше на 6, докато не влезе един пич с мегафон, дънков елек и яки ръки, който се качи на масата и го обърна на 11! Оказа се, че това е бил Пламен, който си допи чашата с уискито и започна да изпълнява най-известните хитове от 60,70,80 и 90-те. Заедно с изпълнителите от бенда, те направиха страшно шоу! От къде ги извадиха тези гласове, аз не мога да кажа, но беше удивително!

Последваха часове танци и наздравици с много видове алкохол, който беше попиван от продраните ни гърла. Тоалетната също бе посещавана често, за да си измокрим челата, понеже вътре бе доста топло, а танците ни прегряваха допълнително. Тук е времето да спомена колко хубава и чиста бе тоалетната. И фактът, че до всяка мивка имаше купчинка с кърпи за ръце, вместо салфетки или духалки, ме зарадва приятно.

От този див купон не помня толкова много подробности, понеже се забавлявах на макс, затова ще оставя галерията да говори вместо мен.

Наздраве!
Неграмотният Васко
21.10.2023